В очакване на Коледа

Най-после успях да реализирам и следващата си идея за прекрасното предизвикателство на Светла Creative при Картичкофуриите: Картичкофурийско предизвикателство № 91 "Моето коледно настроение"

По време на най-лютия мраз, когато земята е скрита под дебел зимен кожух, а животът над нея сякаш е замрял, всички сме в очакване на един от най-хубавите празници в годината- Коледа, след който се подреждат Новогодишните празници и куп имени дни...
Всяка година щом наближи времето да се украси поредната Коледна елха у дома, спомените неизменно ме връщат към спомените за моето детство..
Спомням си приготволенията на мама й баба за празничната трапеза на Бъдни вечер. Какъв прекрасен аромат се носеще от обредния хляб..Празничната пита винаги беше украсена с елементи , които символизираха плодородието, благоденствието, здравето и сполуката, така желани във всяка българска къща..Заедно с мама редях тесто за да оформим житни класове, вакли ангънца, клонки и други символи върху питаката в която разбира се имаше паричка за късмет.. Винаги се опитвах да запомня къде мама слага паричката с надежда да си избера "правилното" парче, но.. почти никога не ми се падаше.. Сега, години по-късно се опитвам да създам същото усещане за очакване и празник на своите деца и се радвам всяка година на блестнали очички в очакване на този тъй хубав празник..
Опитвам се да ги включвам в приготвяне не само на питката, но и на постните ястия, които неизменно присъстват на трапезата ни всяка година по това време.. Спомена ме връща и към уханието на ушафа..- топъл пресен компот от сушени плодове, както го наричаше баба...
Това, което обаче не бих могла да им оставя като усещане, е нещо, което също се смята за много важно за усещане духа на Коледа е ..Бъдника..
Няма да забравя големия пън- бъдникът, чийто игриви пламъчета шареха не само по стените на стаята , но и по лицата на мен и всичките ми братовчеди, докато очаквахме да стане полунощ.. Бъдник, имахме при баба .. някой ден се надявам подобна история да разказват и моите внуци..
За бъдника са ми разказвали,че някога, преди много, много години, вместо да украсяват елха, мъжете от семейството отивали в гората и избирали пън от здраво широколистно дърво - дъб или бук, защото се считало за магическо. Наричали го бъдник, защото цяла вечер трябвало да огравя трапезата на Бъдни вечер и да държи будни всички в нощтта на Рождество..
Сега, ние с децата, точно както някога с моите родители с радост украсяваме елхичка (последните години задължително жива в саксия) в началото на декември. Някога, поставяхме свещички , които запалвахме вечерта, а сега, значително по-безопасните лампички, които могат да светят дни преди празника и задължително огряват елхичката ни в нощтта на Рождество..
Този път исках да ви пренеса точно в полунощ , между Бъдни вечер и Коледа..в Коледната нощ пресвята.. в очакването на Рождество.. и..да ви покажа една моя мечта, която някой ден се надявам да осъществя.. - Камина с Бъдник за Бъдни Вечер...
Е..за сега нямаме Бъдник..
Но пък имам мечта.. и.. казват,че мечтите се сбъдвали по Коледа.. Някоя Коледа и моята ще се сбъдне..
А до тогава.. направих специално за вас камина.. Моята е от корк..за топлина..Добавила съм й "свещички" от гофрирана хартия , и дори пламъче на свещичките от...контури за стъкло...
И..разбира се..часовникът, който ме вдъхнови да направя точно такава картичка..и който символизира очакването за празника..
Той е от прекрасните нови орнаменти на Светлето,които предлагат Двете Елши, защото мисля, че е съвсем подходящ за това предизвикателство..

п.п.. Докато пишех за Бъдника се замислих КАК точно дядо Коледа е влизал през комина (на камината), докато Бъдника вътре пръска красивите си пламъчета по стените, но... тази мисъл ми мина съвсем за кратко, защото..аз вярвам в магичните способности на добрия старец да сбъдва мечтите ни и да ни прави всяка година поне малко по-добри и..никак не се съмнявам, че Бъдника горящ в камината в никакъв случай не би му попречил да влезе в домовете ни..
Ех, как ми се приисква вече да е Коледа..