Още една Коледна картичка или...зимна приказка..

Тази Коледна картичка направих специално вдъхновена от новото предизвикателство на Двете Елши за м. януари "Уютна зима"
Знам,че не е нужно да е Коледна, а просто зимна, но..някак докато я правих, през цялото време си представях нещо празнично.
Да почна с идеята ми..
Вида на картичката (като врата, която се отваря) харесах в последния брой на списание Creativity от 2011г. Разбира се, докато гледах бялата врата на списанието си представях нашата врата, която в очакване на Коледа беше накичена с чорапчета(ръкавички), адвентиски календари и коледни венци..
Искаше ми се някак да пресъздам уюта, който ми създават множеството детски обувчици край вратата ("ЧепичЕ до чепичЕ", както обичаше да казва преди години хазайката ми), накичените да съхнат ръкавички по закачалките (или парното), шапките и шаловете..Разбира се, в една малка картичка, да се направи всичко това ми се видя сложно и дори непосилно, за това опитах по-скромно..- само с един чифт ръкавички, с една шапка и чорапче, в което току-що Дядо Коледа е поставил подаръчето..

Постарах се да са в цветовете на предизвикателството на Двете елши, макар да признавам,че за да е уютна зимата, много ми липсваше жълтия цвят на огъня и кафевия цвят на дървото, а за да е зима, ми липсваше зеления цвят на боровете..

Докато правех картичката се появи новата Игра 31 на Дони в Арти марк "Щрак" и..това ме предизвика да "заключа" вратата..Ето я заключалката:

"дръжките" на вратата са от куилинг елементи, които в основата си са по-тесни, а след това стават по-обемни (като дръжките на вратите, които приличат на топки). Заключалката се отваря лесно..

Така изглежда отворената врата ако я погледнеш от ляво:

А така изглежда, ако я погледнеш от дясно:

Ако искаме да надникнем от другата страна на вратата...съм се постарала да видим една истински зимна картина - "Сняг вали, вали, всичко побеля..." със задължителния Снежен човек, екипиран с топло шалче и шапка, както и с прелитащия в момента впряг на шейната на Дядо Коледа (който току-що е пуснал в чорапчето до вратата Коледния подарък за спящото в топлото креватче детенце на което са шапката и ръкавичките с които до вечерта е играло и правило снежния човек, и..което вие сами можете да си представите как спи, след дългото очакване да види как добрия старец му носи подаръчето..)
И..разбира се съм оставила място за пожелания, ако това ще бъде картичка, която ще подаря на някого, или..за желания, ако това ще бъде писмо до Дядо Коледа..(някак..като оставях мястото за пожелания, го "поставих" в "ръката" на Снежния човек и..веднага си представих,че това всъщност е едно много подходящо място един малчуган да постави писъмцето си до Дядо Коледа в последния момент..тайно..преди да се прибере за Бъдни вечер..

И..за да разгледате хубаво какво точно има навън в моята уютна зимна картина, съм отворила широко вратата.. :

..Тиха нощ, Свята нощ... Коледа..
Навън снегът се сипе по покривите на къщите и по дърветата и ливадите, Снежните човеци с усмивка приветстват Дядо Коледа и еленчетата му ,...Рудолф препуска за да стигне навреме до всяка къща, за да успее да зарадва всяко дете..
А в това време, децата сладко спят с надежда, че са били достатъчно добри и когато се събудят, ще получат това, което са си пожелали за празника..Трапезата от Бъдни вечер не е раздигната, за да може Богородица да си вземе от всичко..
Бъдникът догаря в камината...
А ръкавичките и шапките на малчуганите съхнат закачени на закачалката за да са готови за новите игри и подвизи на следващия ден...
Не знам дали успяхте да си представите моята уютна зимна картинна..
И тази година у дома беше пълно с ръкавички, шапки , шалчета и обувки на деца, част от които порастнали, но въпреки това продължават да вярват в Дядо Коледа и с трепет да очакват подаръците си..Надявам се и във вашите домове да е пълно..
не знам дали това е уюта, но..със сигурност е щастие и любов..
Пожелавам ви ги!

Ще я включа още в Challenge #7 - Anything Goes (No Stamps) на UnstampaBelles Challenges