Днес ще ви покажа една картичка, която правих по един много специален свой морски спомен..
Някога, като ученици често ходехме край морето във Варна и се любувахме на корабите , чайките и морето с приятели..
Като по-големи сме ходили на палатки , ходили сме по екскурзии, а днешната ми картичка е свързана с един спомен от морето и къмпинг Смокиня, от времето, когато там цялото море се осветяваше от един стар фар.
Помня,че бяхме на екскурзия и посрещахме изгрева на морския бряг. Морето се къпеше в светлина, която сякаш обхождаше цялото море и достигаше до брега.. Невероятна красота, която сега докато бяхме в Бургас се опитах да открия, но..явно съм запомнила светлините, които са идвали от фара на Созопол или фара на Приморско, защото други фарове в района няма, а за съжаление не съм сигурна, дали сега, след всичко застроено наоколо светлините на този фар, който съм запомнила като фар на къмпинг Смокиня, се виждат все още...
Така или иначе, тези светлини са се запечатали в моето съзнание и..аз им посветих днешната си картичка.
Казвам днешна, но това е картичка, която правя от няколко дни.
Опитах се да направя рамка за "картината" от моите спомени, като ползвах хартии от последното си блокче на ММЕ, добавих канап разбира се защото за мен той си има много морско излъчване..
Тъй като нямах айтлетс , нито инструмент за тяхното поставяне, реших да имитирам такъв - дупките съм направила с перфоратор, а след това съм оцветила отворите и мястото около тях .. Фара и морето се опитах да състаря доколкото е възможно.
Първоначално мислех да оставя картичката като картина, която да може получателя й да закачи дори на стената, ако реши, но..след това ми се стори,че е по-добре да направя картичката с поставка и...така се роди идеята да я превърна в easel card, след като добавих посланието..
Ето как изглежда картичката отвътре:
А така изглежда картичката отзад:
Докато правех картичката си мислех, колко малко ни остана от красотата на българското черноморие, покрай появята на новите огромни хотели и застрояването на целия бряг..
Морето си е все същото , но..като че ли също страда от нашествието на бетона...
Мислех си.. за къмпинг Каваци, който е останал като оазис сред безумните строежи, макар и занемарен и неподдържан като база, плажа край него е едно от най-чистите места, които успяхме да намерим в близост до Бургас..
Иска ми се децата ми един ден да имат също красиви спомени с дъх на море..Искрено се надявам и техните деца също..
Признавам,че спомените ми свързани с морето са доста носталгични..Може би, защото Варна ми липсва..
Може би времето се забърза прекалено..
Може би..
Днес тръгваме в една друга посока за почивните дни- отиваме до фермата за щрауси, която открихме в близост до манастир "Седемте престола" след гара Елисейна.
Там е чудесно място за големите жеги и.. за почивка.
Напоследък все почивам и все съм изморена..
Нямам идея защо и какво трябва да променя ..
Може би там ще намеря отговорите..
Може би не им е времето сега..
Може би..
Ще включа картичката при Елшите..защото техния Морски полъх ми довя размислите за картичка с дъх на море.., а те пък ме накараха да споделя своите размисли за морето..и тревогата си..
Някога, като ученици често ходехме край морето във Варна и се любувахме на корабите , чайките и морето с приятели..
Като по-големи сме ходили на палатки , ходили сме по екскурзии, а днешната ми картичка е свързана с един спомен от морето и къмпинг Смокиня, от времето, когато там цялото море се осветяваше от един стар фар.
Помня,че бяхме на екскурзия и посрещахме изгрева на морския бряг. Морето се къпеше в светлина, която сякаш обхождаше цялото море и достигаше до брега.. Невероятна красота, която сега докато бяхме в Бургас се опитах да открия, но..явно съм запомнила светлините, които са идвали от фара на Созопол или фара на Приморско, защото други фарове в района няма, а за съжаление не съм сигурна, дали сега, след всичко застроено наоколо светлините на този фар, който съм запомнила като фар на къмпинг Смокиня, се виждат все още...
Така или иначе, тези светлини са се запечатали в моето съзнание и..аз им посветих днешната си картичка.
Опитах се да направя рамка за "картината" от моите спомени, като ползвах хартии от последното си блокче на ММЕ, добавих канап разбира се защото за мен той си има много морско излъчване..
Тъй като нямах айтлетс , нито инструмент за тяхното поставяне, реших да имитирам такъв - дупките съм направила с перфоратор, а след това съм оцветила отворите и мястото около тях .. Фара и морето се опитах да състаря доколкото е възможно.
Първоначално мислех да оставя картичката като картина, която да може получателя й да закачи дори на стената, ако реши, но..след това ми се стори,че е по-добре да направя картичката с поставка и...така се роди идеята да я превърна в easel card, след като добавих посланието..
Ето как изглежда картичката отвътре:
А така изглежда картичката отзад:
Докато правех картичката си мислех, колко малко ни остана от красотата на българското черноморие, покрай появята на новите огромни хотели и застрояването на целия бряг..
Морето си е все същото , но..като че ли също страда от нашествието на бетона...
Мислех си.. за къмпинг Каваци, който е останал като оазис сред безумните строежи, макар и занемарен и неподдържан като база, плажа край него е едно от най-чистите места, които успяхме да намерим в близост до Бургас..
Иска ми се децата ми един ден да имат също красиви спомени с дъх на море..Искрено се надявам и техните деца също..
Признавам,че спомените ми свързани с морето са доста носталгични..Може би, защото Варна ми липсва..
Може би времето се забърза прекалено..
Може би..
Днес тръгваме в една друга посока за почивните дни- отиваме до фермата за щрауси, която открихме в близост до манастир "Седемте престола" след гара Елисейна.
Там е чудесно място за големите жеги и.. за почивка.
Напоследък все почивам и все съм изморена..
Нямам идея защо и какво трябва да променя ..
Може би там ще намеря отговорите..
Може би не им е времето сега..
Може би..
Ще включа картичката при Елшите..защото техния Морски полъх ми довя размислите за картичка с дъх на море.., а те пък ме накараха да споделя своите размисли за морето..и тревогата си..
10 коментара:
Краси, БРАВО!!! Картичката е прекрасна! Страшно ми харесва всеки детайл и цялостната `и визия! А фарът и канапа в рамката....нямам думи! Страхотна е и с невероятното си морско излъчване! Мога да повтарям още много пъти "прекрасна е", "страхотна е" и "впечатлена съм", но може да стана досадна :) Мноооооооого ми харесва! Най-сърдечни поздравления за тази работа! Приятна почивка!
Много добре ти се е получила картичката! Всичко си е на мястото и заглеждането по нея отнема доста време! Поне на мен! Благодаря ти!
Прекрасна картичка!Рамката и основата са толкова реалистична! Картината на фара е толкова романтична. Много лирично морско настроение.Поздравления за чудесните идеи и изработка!
Красиии:-) От кога не съм издвала тук? Направо срамота, а ти твориш ли твориш. Твоето местенце става все по-красиво и изпълнено с много живот. Картичките ти са чудесни, особенно ми хареса въженцето в тази!Поздравии целувки от мен и морето:І)
Чудесна е! Много лятна, морска и романтична! Много ми харесва!
Краси, прекрасна картичка- с много морско очарование ! Чудесни детайли и изпълнение!
Много ми хареса тази картина, Краси! Защото това е цялостното ми впечатление - наистина е приказна като картина и с удоволствие бих си я закачила на стената. Чак ми замириса на море. А колкото до спомените ти - аз не ги споделям, защото БГ морето не ми е любима дестинация, ама хич може би защото ми се събират ходения натам колкото пръстите на едната ми ръка, за целия ми живот.
Краси, прекрасна картичка !Идеята със снимката в рамка много ми харесва и с канапа за въже е станало супер приятно и морско :)
Момичета, много, много ви благодаря за коментарите. Радвам се,че картичката ви харесва.
Кате, аз като типично морско дете, което е дошло да живее в София далеч от морския бряг, винаги ще си запазя носталгията по морето..Още като наближа морския бряг отварям широко прозорците на колата и вдишвам мириса на море..Около морето се чувствам прекрасно, а във водата, мога да стоя с часове.
Ходила съм в 5 звезден курорт в Анталия и въпреки всичко останало, което е несравнимо с това на нашето море- обслужване, гостоприемство, изобилие на развлечения и храна, глезене на туристите с всичко каквото могат да си помислят, прекрасни басейни и аквапарк, това, което истински ми липсваше е ...морето.
Всички останали морета са толкова солени,че не смея да си отворя очите под вода, вкусът им е ужасен и дори по брега няма мидички рапанчета, а основно камъчета, които макар и много цветни и красиви имат различно очарование..
За мен,точно нещото море си е ..МОРЕТО.. Разбира се човек винаги има какво да види и на чуждите морета.., но сърцето ми е на българския бряг..
Много красива картичка, толкова добре си изпипала всеки детайла!
Благодаря ти, че се включи в предизвикателството на Двете елши!
Публикуване на коментар