Картичка с природни материали

В неделния ден се появявам набързо за да покажа една картичка с природни материали, която правих специално за предизвикателството на Мария при Картичкофуриите..

Темата е чудесна и аз имах много идеи, но..като видях някой от показаните вече картички, напълно забравих за тях..- има толкова разкошни...
Може би някак за да бъде различна картичката като концепция, избрах да я направя такава, каквато ще я видите..
Основното в нея е посланието, но..както винаги става, точно като започнах да го пиша, малкия ми син влетя отгоре ми с някакви много важни въпроси и.... без това трудната задача да го напиша прилично остана като добро пожелание..
Въпреки това картичката се получи според мен подходяща за приятел, на който му предстои да вземе важно решение, или някой, който вече е направил първата крачка към нещо.. или приятел, на който не му достига нещо мъничко за да я направи.. Нещо, като напомняне, че човек трябва да следва мечтите си, да следва целите си и да вярва,че ще ги постигне..- просто трябва да направи първата крачка към тях..

Aко още някой не е забелязал "природните материали", ето как изглеждаха те, преди да се намеся:

Тези красоти прилежно събирах есента докато се разхождахме около Панчаревското езеро и имам за още доста природни проекти :)

Това пък, както може би сте се досетили е кора от иглолистно дърво..Кипарисът до който го намерих отчупено расте в двора на Германския манастир . Винагги съм се възхищавала на тези дървета- величествения вид който имат и високата и стройна "снага" ме респектират и ..смятам,че съвсем основателно местата са им именно в дворовете на църкви и манастири.. Черупката на охлювчето, което извървява своя път, не съм снимала отделно, но то ми е подарък от Александър, който преди да завали снега, ми подари цяла шепа (този е най-малкия..)

Къде води "Пътят" всеки решава сам за себе си...Възможностите са практически неограничени..

Решенията, които понякога човек трябва да вземе не са лесни, но веднъж взети, най-сигурния начин да се изпълнят е да се започне изпълняването им... Някой неща човек все отлага , макар много силно да желае тяхното осъществяване.. Понякога човек се колебае дали да поеме по някой път, от страх,че може да се провали, друг път от несигурността, която го очаква ... Но винаги е ясно,че ако не започнеш нещо, със сигурност няма да го довършиш, че ако не тръгнеш, със сигурност няма да стигнеш... Първата крачка е наполовина извървян път... Желая ви една прекрасна неделя с любимите хора..

Ще я включа в anything goes