петък, 2 март 2012 г.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Да сте бели и червени, да сте здрави и засмени, да сте обичани и обичащи и разбира се...да имате повече време от мен за да показвате красоти и да ни вдъхновявате!
Tова са мартеничките, които направих за моите момчета:


А това е за къщата:

Имаше и други, които отидоха при притежателите си без да ги снимам.. :)
Пожелавам на всички ви здраве!Другото се постига с повече труд..

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито жени са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
По стара традиция и днес ще се окичим с мартеници. В народните представи Баба Марта се свързва с настъпването на пролетта. Мартениците се изработват от памучен или вълнен конец, засукан задължително наляво.
Основните цветове са бяло и червено. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта, а червеното е цвят на жизненост, здраве и любов, на победата, живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Традицията повелява още мартениците да се носят или до 9 март - църковния празник "Св. 40 Великомъченици", или до 25 март - "Благовещение".
Мартеницата може да се свали и при първото съзиране на щъркел, лястовичка, кукувица или на цъфнало плодно дръвче и да се върже на него.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 век, когато Аспарух преминал Дунав и открил за българите земите около Балкана.Ахинора дълго чакала своя любим, накрая завързала на крачето на лястовица един усукан в бяло и червено конец и пуснала птицата да предаде посланието й за здраве и любов на Аспарух.
Връзването на мартеници е една от най-старите български традиции, първите писмени източници са от годините 580-630-та след Христа. Арабските исторически източници разказват за това как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие.Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво, за прогонване на демоните, а конците задължително са вълнени. А всичко в нея носи специални магически сили.

В народните поверия бялото е символ на красота, дълголетие, придобивки и успехи, чистота и невинност, радост и щастие, като бели се определят хубавите хора, бели са и празничните дрехи на българите, бели са и ангелите.

Червения цвят също е магичен, цвят на жизнеността , здравето и любовта, кръвта и огъня. В българските традиции червеното е цвят на победата, живота и храбростта, червения конец пази от зло и носи здраве, такава е и функцията му в мартеницата.

Децата, момите и младите булки връзват мартеница на ръката. Ергените на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. С мартеница се закичват и домашните животни. Мартениците се свалят, когато нацъфтят плодните дръвчета или долетят щъркелите.

Надявам се да ви е било интересно да прочетете повече за 1 март и мартеничките ..

2 коментара:

Donika каза...

Честита баба Марта и на теб Краси, да сте здрави и усмихнати всички в къщи! А всичко това коаможем да го направим.... сигурно няма да имаме врме за друго.. в кръга на шегата разбира се. Чудесна информация си ни предоставила. Браво и благодаря!

Miss Emerald каза...

Краси, с огромно закъснение, но честита Баба Марта и на теб, и на твоето семейство! Мартеничките, които си направила са много красиви и съм сигурна, че е имало много грейнали очички!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...