понеделник, 17 септември 2012 г.

3Д проект на тема "Отново на училище или... Вяра, Надежда,Любов"

Честит първи учебен ден на всички малки, големи и още по-големи настоящи и бивши ученици..
Това винаги е бил много вълнуващ ден за всички, които пристъпват прага на училището за първи път, но и не само за тях. Всяка година наблюдавам своите деца, как с трепет тръгват на училище изпълнени с Вяра , Надежда и Любов и с едно очакване,че започвайки отново, тази учебна година ще е по-добра, по-успешна и по-по- от предишните.
Разбира се, само част от тези очаквания са свързани с учебния процес, а друга част (според мен по-голямата) е свързана с общуването в училище с връстниците и с учителите, защото..училището е мястото, където децата ни прекарват по-голямата част от своя ден и там за тях е особено важно да се чувстват успешни, приемани и обичани.
Е..част от тези очаквания са свързани и с нас родителите, точно както и нашите родителски очаквания, че тази учебна година ще сме по-толерантни, по-търпеливи, ще намираме повече време за общуване с децата си и / или за съвместни планове с тях..
Това са едни мисли, които всяка година по това време ме вълнуват, но никога до сега не съм оформяла като такива..
Тази година първия учебен ден съвпада с прекрасния християнски празник "Вяра, Надежда, Любов и майка им София"..  и може би тъкмо поради това някак свързах първия учебен ден именно с вярата, надеждата и любовта..
Признавам,че поради другите ангажименти и подготовката на учениците у дома за утре, започнах да правя проекта за вдъхновение в новото Хоби предизвикателство - Хоби предизвикателство 22 едва след като ги сложих да спят..
А за самата мен, вдъхновение беше пожеланието, което измислихме заедно с малкия ми син за картичките на неговите учителки.. Надявам се да усмихне както учителките му, така и вас:

 " Честит първи учебен ден! С пожелание да слушате много децата и да сте добри през цялата учебна година, за да ги научите на Вяра, Надежда и Любов!" 

Аз съвсем малко му помогнах да го дооформи и то в края.Пожеланието да са добри и да слушат децата си беше изцяло негово и той много държеше да го напишем.. Докато надписвах картичките, реших,че темата за училището прекрасно се комбинира с вярата, надеждата и любовта и...така се роди темата на нашето 22 Хоби предизвикателство.
Картичките за учителките, ще ви покажа в друга публикация, АКО успея да им направя снимки утре сутринта преди да тръгнем, защото..картичките правихме до последния момент преди да си легнат децата и..не успях да ги снимам на добра светлина..

Снимките на 3Д проекта за вдъхновение също не са добри, но понеже трябваше да публикувам предизвикателството в полунощ, сега показвам каквото съм снимала, а утре ще сменям..
Сега ще ви разкажа малко за историята на проекта..
В началото мислех да направя моливник, или календар, или ученическа програма (разбира се 3Д), но..след това внезапно ме споходи идеята да направя бележник, в който да си записвам мисли, стихове или каквото ми хрумне, Дойдоха ми още куп идеи за самопредизвикателства, но..за сега ще ги обмислям..
В началото идеята ми беше много по-сложна.. Мислех да правя странички и самия тефтер, но..след това си дадох сметка, че за няколкото часа, които ми  остават, няма да успея да се справя и..в крайна сметка няма смисъл да бързам за да правя каквото и да е само заради идеята да има НЕЩО.. Тогава имено се сетих,че имам две "тела за тефтер", купени от известно време, които си очакват корици.., но все не стигам до тях..Едното беше  с по-малък размер, а другото с по-голям, за това известно време умувах кой тефтер искам да направя сега и..реших да направя по-големия.
След това започнах с кроене, рязане, лепене, ембосване и ..разбира се дистресване :) (Момичета,не знам как е при вас, но..такова удоволствие е за мен да експериментирам с дистрес мастилата, че дори омазаните с мастило пръсти в края на творческия процес не успяват да ме откажат..)
Ето и моя проект:


Бележника е наистина труден за снимане и не знам доколко ще успея да уловя всички отблясъци и релефи, които се постарах да му придам.. Ето и малко детайли: - предната корица:

- задната корица:
- от страни:
и пак:
Може да ви прозвучи нескромно, но..като за първи опит в подвързването на тефтер се чувствам много горда с резултата. Тефтера определено ми харесва и мисля,че с огромно удоволствие ще си го ползвам..

А сега ви пожелавам един прекрасен първи учебен ден на този толкова хубав празник: "Вяра, Надежда, Любов и майка им София", който е и ден на град София..
Вярвайте, надявайте се и се обичайте...
Благодаря ви за това, че в този тъй специален ден, надникнахте в моето местенце..

2 коментара:

Toni каза...

Краси, тефтерът е страхотен! Скромниченето изобщо няма място тук! Справила си се прекрасно. Честит празник и на теб и нека денят е усмихнат, въпреки дъжда!Една позната беше казала - не забравяйте, че дори когато е мрачно, слънцето грее над облаците!

Лара каза...

Тефтерът е наистина страхотен, ще бъде истинско удоволствие да го извадиш от чантата си и да запишеш нещо в него или да го оставиш да те чака на бюрото.И аз съвсем скоро си организирах подобно удоволствие, тефтерите са ми голяма слабост, признавам си.Поздрав!:)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...