Последните няколко дни бяха много натоварени за мен - покрай приготовленията за едно отдавна планирано пътуване до Мюнхен.
Така се случи, че трябваше да сме на изложение там служебно, и..в същото време това беше шанс да погостувам няколко дни на своята малка дъщеря, която е там студентка , да видя как се е устроила в новото си общежитие (което смени пролетта) и..д видя Мюнхен, за който много съм слушала.
Четирите дни там, минаха толкова бързо, че искрено съжалих,че не мога да си планирам поне 4 седмици там.
За мен най-вълнуващото и приятно нещо там се оказа възможността да се видим, да си поговорим и да си водим дълги разговори вечер преди да заспим..Върнах се много години назад, коагто двете ми вече пораснали момичета бяха малки и всяка вечер четяхме приказки, пеехме песнички или просто дълго , дълго си говорехме за всичко, което им се е случило през деня, което ги вълнува или притеснява..
Толкова беше хубаво,че го пожелавам на всеки..
Прекрасно нещо са децата и за мен беше истинско удоволствие да видя вече порасналото си момиченце как се грижи само за себе си и се опитва да се грижи за мен, упътвайки ме къде да отида, какво непременно трябва да видя, как да стигна до някъде или просто опитвайки се да ме изненада приятно с нова рецепта, която е научила (не от мен).
Толкова ми беше хубаво тия дни, че ми се искаше да го споделя с всички вас, които намирате време да се отбиете в моето местенце ..
За мен беше изключително изненадващо да открия,че вече блога ми има 100 последователи..(кога станаха толкова, изобщо не съм забелязала), но..понеже е кръгло число, искам специално да поздравя 100-тния си последовател Stefi с добре дошла в моето местенце!
Погледнах също,че за тия 2г откакто съществува блога , това е 427 публикация.. Като се замисля, почти няма публикация без картичка, а има и такива с по повече от една, та..това сигурно означава,че съм направила над 400 картички за последните 2 години..
Тези дни ще обявя и резултатите от игрите по повод на моите празници този месец.
Надявам се да успея да зарадвам някои от вас поне толкова, колкото вие ме зарадвахте..
Благодаря ви!
Така се случи, че трябваше да сме на изложение там служебно, и..в същото време това беше шанс да погостувам няколко дни на своята малка дъщеря, която е там студентка , да видя как се е устроила в новото си общежитие (което смени пролетта) и..д видя Мюнхен, за който много съм слушала.
Четирите дни там, минаха толкова бързо, че искрено съжалих,че не мога да си планирам поне 4 седмици там.
За мен най-вълнуващото и приятно нещо там се оказа възможността да се видим, да си поговорим и да си водим дълги разговори вечер преди да заспим..Върнах се много години назад, коагто двете ми вече пораснали момичета бяха малки и всяка вечер четяхме приказки, пеехме песнички или просто дълго , дълго си говорехме за всичко, което им се е случило през деня, което ги вълнува или притеснява..
Толкова беше хубаво,че го пожелавам на всеки..
Прекрасно нещо са децата и за мен беше истинско удоволствие да видя вече порасналото си момиченце как се грижи само за себе си и се опитва да се грижи за мен, упътвайки ме къде да отида, какво непременно трябва да видя, как да стигна до някъде или просто опитвайки се да ме изненада приятно с нова рецепта, която е научила (не от мен).
Толкова ми беше хубаво тия дни, че ми се искаше да го споделя с всички вас, които намирате време да се отбиете в моето местенце ..
За мен беше изключително изненадващо да открия,че вече блога ми има 100 последователи..(кога станаха толкова, изобщо не съм забелязала), но..понеже е кръгло число, искам специално да поздравя 100-тния си последовател Stefi с добре дошла в моето местенце!
Погледнах също,че за тия 2г откакто съществува блога , това е 427 публикация.. Като се замисля, почти няма публикация без картичка, а има и такива с по повече от една, та..това сигурно означава,че съм направила над 400 картички за последните 2 години..
Тези дни ще обявя и резултатите от игрите по повод на моите празници този месец.
Надявам се да успея да зарадвам някои от вас поне толкова, колкото вие ме зарадвахте..
Благодаря ви!
4 коментара:
Ах... дано и аз съумея да изградя такава връзка с момчетата ми! Това е най- хубавото и ценно нещо за всяка майка! Поздрави!
Чудесна си, Краси! Пожелавам ти още мноооооого такива красиви и положителни емоции с децата ти (а и не само)!!!!
Прекрасна публикация, Краси - чета я вече втори ден и едва сега се престраших да ти пиша.
Поздравявам те за 100 последователи - с пожелание до края на 2013г. да станат поне 1000! - Възможно е!
Извинявам се, че в срок не можах да те зарадвам за твоя празник - а много исках! Убедена съм, че има и други такива/шматки/ като мен - дето все не им стига времето, защото искат да носят много дини под една мишница..
Желая ти успех и продължавай да ни радваш и забавляваш.
/Твоят Молескине/бележник не ми излиза от ума - покажи ни го пак някой ден! Моля./
Краси, много топличко ми стана от написаното. Приеми поздравления за последователите и двете годинки. Гуш
Публикуване на коментар